IVF е метод на лечение, при който женските яйцеклетки и мъжките сперматозоиди се събират в една и съща среда в IVF лабораторията и се осигурява естественият процес на оплождане. След като яйцеклетката се оплоди със сперма, тя се превръща в ембрион и този ембрион се поставя в матката и се очаква бременност. Днес IVF е известно като общото име на всички приложения за Ин витро. Всъщност IVF има специално значение и е методът, използван в първия ден от прилагането на Ин витрото. Първото здраво, живо раждане с този метод се състоя през 1978 г. Това е метод, който все още е валиден и се използва от лекарите. Обикновено се използва при двойки, където броят на яйцеклетките е повече и няма намален брой на сперматозоиди, движение и деформация

При първата ни среща с нашата двойка се опитваме да получим подробна информация за тях. Изискваме някои изследвания, за да разберем потенциала за плодовитост на двойките. Възрастта на жените, менструалният цикъл, от колко години искат да имат дете, предишни лечения, цветна снимка на маточна среда и тръби или епикризи от предишнна лапароскопска или хистероскопска операция, ако са извърпешени такива и спермограма са най-решаващата информация. В резултат на всички тези изследвания ние определяме най-подходящия вариант за лечение за тях, като се съобразяваме с желанията на двойката. Ако яйчниковият резерв на жената е нормален, ако сме сигурни, че тръбите и матката са нормални, ако двойката се опитва да има бебе от по-малко от 2 години и ако анализът на спермата е нормален, като за начало предпочитаме прости методи на лечение. Тези методи на лечение са проследяване на яйцеклетки и планиране на взаимоотношенията или Инсеминация (IUI- вътрематочна инсеминация).

„Пълна кръвна картина“, за да се разбере дали пациентката има анемия или не, Изследвания за „TSH, свободен T4, Anti-TPO (тироидна пероксидаза) и Anti-TG (тироглобулин)“, за да разберете дали има проблем с щитовидната жлеза, Изследвания за кръвна захар и инсулин на гладно, за да разберете дали има инсулинова резистентност, Тестове за "Витамин D3 и Витамин В12" за измерване на нивата на витамините, AMH (Анти-Мюлеров хормон) е необходим за измерване на яйчниковия резерв. Необходими допълнителни изследвания; Тестовете за „HBsAG, анти HCV и HIV” се наричат серологични изследвания. Това са изследвания за инфекциозни заболявания, които имат потенциал да засегнат бебето. Трябва да се направят както от мъжете, така и от жените. „Спермограма“ е един от важните изследвания за оопределяне броя на сперматозоидите, подвижността и деформациите им. „HSG (хистеросалпингография)“ е известен още като цветна снимка. Тя дава важна информация за формата на матката и състоянието на фалопиевите тръби.

AMH е кръвно изследване. Основната му цел е измерване на яйчниковия резерв. Може да се прави по всяко време на менструалния цикъл, без значение преди или след храна. Резултатът може да е нисък при жена, която използва противозачатъчни хапчета. Нормалните граници за това изследване са между 1-3 в ng/ml. Под 1 означава, че яйчниковият резерв, тоест броят на яйцеклетките, е намалял. Стойности над 3 показват висок яйчников резерв. AMH тестът не отразява качеството на яйцеклетките.

Най-важният фактор, определящ успеха на IVF, е възрастта на жената. След 35-годишна възраст качеството на яйцеклетката започва да намалява. За съжаление продължава и след 38-годишна възраст. С 43-годишна възраст това намаление може да достигне до 80-90%. Не само качеството на яйцеклетките, но и броят им има тенденция да намалява биологично с напредването на възрастта.

Ембрионът носи генетиката както на яйцеклетката, така и на сперматозоида. Следователно качеството на сперматозоида е един от най-важните фактори. ДНК материалът в главата на сперматозоида започва да проявява ефекта си от третия ден от развитието на ембриона. Важно е да проследите ембрионите в продължение на 5 или 6 дни и да видите дали са достигнали стадий бластоцист, за да видите как качеството на сперматозоида и яйцеклетката влияят върху развитието на ембриона.

Ако двойката има 3 или повече неуспешни при ин витро опити, въпреки трансфер на ембриони с добро качество, успехът на лечението намаля при следващите опити също.

Вътрешната обвивка на матката се нарича ендометриум. Тази мембрана е жизненоважна за имплантацията и растежа на бебето. Ако тази мембрана е по-тънка от 7 mm, ако има полипи, фиброиди и сраствания, ембрионът може да не е в състояние да прилепне плътно.

Фалопиевите тръби са две - една отдясно и една отляво. Това е органът, където яйцеклетката се среща със сперматозоида по време на естествения процес на бременност и ембрионът расте и се развива, преди да попадне в матката. Натрупването на инфекциозна течност в тези тръби се нарича "хидросалпенкс". Тази течност се влива в матката и предотвратява прикрепването на ембриона към матката или развитието на прикрепения ембрион.

Освен всички тези медицински състояния, също така е много важно да се поддържа здравословен живот, да се контролира теглото, да се обърне внимание на консумираните храни и да се избягват тютюнопушенето и алкохола.

Като цяло лечението с ин витро оплождане (IVF) се състои от две части. Първата част включва клинична оценка, определяне на най-подходящия план за лечение за двойката и управление на процеса на стимулиране на яйчниците. В тази част се изисква добре оборудван, опитен лекар, който следи най-новите разработки в своята област и може да комуникира добре със своя пациент. Във втората част е важна ембриологична лаборатория с достатъчно технологично оборудване и опитни ембриолози. В продължение на много години ние провеждаме почти изключително ин витро оплождане (IVF) и следим отблизо най-новите технологични разработки. За нас е чест да станем свидетели на щастието на хиляди семейства. Работим с лаборатории, в които се извършват минимум 200 процедури на месец. Лично аз, управлявам Вашето лечение от началото до края. Освен това имате достъп до нас по всяко време, преди, по време и след лечението и отговаряме на вашите въпроси.

Продължителността на лечението зависи от определения протокол на лечение. Грубо можем да кажем, че има две стратегии за лечение. Първият е видът лечение, което води до фреш трансфер. При започване на лечението на втория или третия ден от менструацията, яйцеклетките се стимулират с хормонални инжекции, събират се и се оплождат със сперматозоида. След проследяване на развитието на ембриона в продължение на 3 или 5 дни според предпочитанията на двойката и лекаря, се извършва ембрио трансфера. Лечението започва и приключва през същия месец. Втората е стратегията за трансфер на замразени ембриони. След като се аспорорат яйцеклетките, след оплождане със сперматозоид се създават ембриони и ембрионите с добро качество се замразяват за по-късна употреба. Трансфер през този месец не се прави. Стимулирането на фоликулите обикновено отнема около 9-10 дни. В последния ден от лечението се прилагат инжекции за доузряване на яйцеклетките и събирането на яйцеклетките се извършва два дни след тези инжекции. Разгледайте таблицата по-долу.

Протоколите за лечение на ин витро оплождане (IVF) са много разнообразни. Двата най-често използвани от тях са антагонистични, а именно кратки и дълги протоколи. И в двата протокола стимулирането на яйчниците започва на втория или третия ден от менструацията. При дългия протокол подтискащите инжекции, наречени GnRh аналог, започват на 21-ия ден от предишния цикъл. Антагонистът, тоест краткият протокол, е по-удобна за пациента форма на лечение. Иглите се започват директно по време на менструалния период. Най-добрият протокол за лечение се определя заедно в зависимост от състоянието на пациента.

Хората имат 22 различни типа хромозоми, номерирани от 1 до 22, както и X и Y полови хромозоми. Човешките клетки съдържат общо 46 хромозоми: 22 двойки числено и 1 полова двойка, XX за женски и XY за мъжки индивиди. Предимплантационно генетично диагностично тестване (PGD) представлява изследване на генетични заболявания на IVF ембриони, преди те да бъдат прехвърлени в утробата на пациентката. Всяка женска яйцеклетка или всяки мъжки сперматозоид може да носи анормален брой хромозоми или последователности, независимо от нормалния хромозомен анализ на партньора. Най-популярният пример в света за хромозомна аномалия е синдромът на Даун, известен също като тризомия 21, който се причинява от наличието на три копия на хромозома 21 вместо две.

При IVF лечението можем да изберем само най-добрите сперматозоиди според външния им вид. Външният вид обаче не означава, че са генетично здрави. По същия начин, генетично анормалните ембриони могат да имат отлични качествени резултати при микроскопска оценка и не могат да бъдат разграничени от генетично нормалните ембриони по външния си вид.

PGD е технологията, която открива излишни или липсващи копия на 24 хромозоми или големи хромозомни дисбаланси в ембриона. Без PGD ние нямаме достъп до тази информация и тези аномалии в ембриона често водят до прекъсване на бременността поради неуспешен трансфер, ранен спонтанен аборт след забременяване, спиране на сърдечния ритъм на бебето или дефекти, открити в бебето през следващите седмици от бременност. Благодарение на PGD, ембриони с каквато и да е хромозомна аномалия няма да бъдат трансферирани. По този начин ще се намали рискът от спонтанен аборт, ще се увеличи скоростта на имплантиране и вероятността за раждане на здраво бебе.

Често препоръчваме този тест в напреднала възрастова група на жените (>37 години), където качеството на яйцеклетката започва да намалява бързо.

Освен това прилагаме PGD за двойки с повтарящи се неуспехи при ин витро оплождане, повтарящи се ранни загуби на бременност и проблеми в хромозомните изследвания.

Не. Има някои рискове и ограничения. Те са както следва:

1. Риск при биопсия на ембриона: Възможно е ембрионът да бъде повреден по време на биопсията и развитието му да спре или да не е подходящ за трансфер. Въпреки това, когато се работи от квалифицирани ембриолози, рискът от увреждане на ембриона е много нисък. Освен това хилядите деца, родени в резултат на трансфери след биопсия на ембриони от 1989 г. насам, са доказателство, че процесът на биопсия няма значителни неблагоприятни ефекти върху ембрионите.
2. Невъзможност за откриване на проблеми: Текущите PGT процедури не ни позволяват да открием печалби или загуби в хромозомни сегменти, по-малки от 10Mb (Megabase).
3. Грешка в диагнозата: Техниката има 1% до 2% вероятност за грешка. Тя може да бъде фалшиво положителна или фалшиво отрицателна. Фалшиво положителен резултат означава, че нормалните ембриони са диагностицирани като анормални. Обратно, фалшиво отрицателен резултат означава, че анормалните ембриони са диагностицирани като нормални.

Ние използваме най-новата технология, следващо поколение секвениране (NGS), за да оценим генетичния състав на ембрионите.